Самотна гара

 

Самотна гара. Късен влак.

И малко тъжен влюбен.

Останал сам във нощния сумрак

от нечии очи погубен!

 

Изпраща с поглед тръгващия влак,

а болката душата му е свила,

защото втози нощен мрак

една любов от него си отива!

 

Изсвирва свирка. А хлапакът в миг

се качва във вагона със любимото момиче!

И от сърцето му излита вик:

“Обичам те! И винаги ще те обичам!”!

 

Пътуват заедно през няколко села,

но вече идва време за раздяла!

“Аз ще те чакам! Ще е жива любовта!

За лятото отново ще мечтая!”.

 

Поредна спирка. Влюбеният слиза мрачен,

а любовта си тръгва мълчешком!

На тъжнагара там край пътя прашен

хлапакът пак ще чака влак за родния си дом!

 

 

03.ІХ.2006г.

гр.Варна

колко е хубаво да знаеш че има нкой който ще те чака дори след години да се завърнеш.Дойде ли часа на твоето завръщане този който те чака тръпне в очакване да те види а ти се вълнуваш от предстоящата среща с любимия човек