Имало едно време в една страна наречена България, красиво и прелестно момиченце! То било толкова хубаво, че когато се усмихнело, усмивката му засиявала по-силно от слънцето, а то високо от небето галело нежното и личице със златните си лъчи! Малката Принцеса обичала много морето и често си лудувала заедно със своите родители! Но зли очи завидели на щастието им и над семейството надвиснала черна сянка! Малката Принцеса се разболяла от много тежка болест и единственият шанс да се спаси животът й била трансплантация в чужбина, за която родителите й няма ли пари! Тогава кака й решила, че на този свят има още много добри хора и започнала да призова добрите човеци да помогнат на малката й сестричка! На този зов за помощ се отзовал целият български народ, защото малкото слънчице било толкова хубаво и имало прекрасна усмивка, която болеста често отнемела, затова всички го обикнали! И така ден след ден, минута след минута сумата растяла, а с нея и радостта от факта, че този малък ангел ще живее! Благотворителни концерти и спектакли събирали хората, добрите хора, които били готови да отделят от залъка си за да подарят живот! И в един прекрасен ден Малката Принцеса отлетяла за Израел, където щяла да получи шанс за нов живот! Ала уви! След успешната трансплантация Принцесата се разболяла от грипоподобна инфекция, която лекарите неуспели да овладеят! Малката Принцеса се превърнала в Ангел и отлетяла към най-хубавата градина! 

СБОГОМ, МОЙ МАЛЪК АНГЕЛ! ТВОЯТА УСМИВКА ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ В СЪРЦАТА НА ХОРАТА, ЗА ДА НИ КАЗВА, ЧЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ДОБРИНИ, ЗАЩОТО ИМА И ДРУГИ МАЛКИ ПРИНЦОВЕ И ПРИНЦЕСИ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ТЯХ! 

СБОГОМ, МАЛКА ДАРИ! ТИ НИ НАУЧИ ДА ПРАВИМ ДОБРО! ЗАТОВА НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВИМ И ТИ ЩЕ ЖИВЕЕШ ЗАВИНАГИ В НАШИТЕ ДУШИ!

За съжаление не всички приказки имат щастлив край....Жалкото е, че точно тази е такава!:(
Но Дари наистина ни научи да правим добро, обедини ни и това ще я държи винаги при нас - в сърцата и мислите ни!

...........
не мога да спра да мисля за нея....просто не мога!

какъв е лош животът и съдбата,защо така става?Хубави деца си отиват и след тях остава спомена за малкото същество,което научи хората да се обичта и да обичат и да вършат добрини