Бъди себе си! Играй себе си! И ще спечелиш!!! :: АНГАР ОСТАВИ ЗАВИНАГИ СЪРЦЕТО СИ В ЛОВЕЧ!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.05.2008 11:22 - АНГАР ОСТАВИ ЗАВИНАГИ СЪРЦЕТО СИ В ЛОВЕЧ!

Автор: valchebnica Категория: Други

Прочетен: 2524 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.05.2008 12:14

Според дивната легента, който пие вода от чешмата на Башбунара, си
оставя завинаги сърцето в Ловеч!

След Творческата среща на път за Башбунар:

АНГЕЛ ЧОРТОВ-АНГАР - ПОЕТЪТ НА ОНЕПРАВДАНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ!

В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. Да създадеш и да оставиш нещо след себе си, е редно да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов - Ангар е именно от тези хора - направил е 10 книги, от които на професионална/авиационна/ тематика, лирика, патриотични поеми "Поеми за Априлското въстание", "Пред олтара на Свободата" - за руско-турската война, "Мисли пред деня на победата" - за победата над фашизма и "Поколения", стихотворения за деца, хумор и сатира и др.
В творчеството си Ангар има много богат речников състав, много овладяна техника на стиха и естествени, сочни рими, широк диапазон на тематичния кръг - детски, интимни, социални, философски, граждански и еротични навеи.
Към стиховете си той се отнася сериозно. Силен и своеобразен поет е. В стихотворенията за деца "Спи, щастливо таралежче", дава характеристика на животните такива, каквито са в действителност. Стихотворенията са сладки. От децата ще се възприемат с желание, ще го прочетат и придобият впечатления от средата, в която живеят, с какво се хранят и какво обичат. В тези си стихове е открил ключът към сърцето на децата. От тях те ще се учат на доброта и благородство.
Поезията на Ангар е откърмена от народното творчество. В стихотворението му "Цветето Ангар", "От мъка ще се пропия", "Ох, другари, знаете ли вие..." и др. откриваме битови елементи, в тях се чувства българския фолклор. Силата на тези творби е в богатствата на чувствата.
Поетът непрекъснато търси радост и светлина. В стихотворението /До колко е дълбока любовта ни/ - "Избухна болката ми, изгори ме - направи ме на хладна, сива пепел. Избухна болката ми, умъртви ме - ни знания, ни мъдрост ме спасиха" е намерен най-подходящия поетичен образ, разтърсващ силните чувства. Това е една, страстна, задъхваща изповед.
В стихотворението "Русалка" - /в долината на нейната гръд, моят сън сред цветя се извива", Ангар си служи с прекрасни метафори, сравнения, епитети.
Ангел Чортов - Ангар създава поезия, която е отражение на живота. В нея е излял собственото си сърце. Много чувствителна и впечатляваща натура, той е разкъсван от смущаващи въпроси и не може да се освободи от тях, непрекъснато се люлее между вярата, надеждата и безверието. Наистина много сложен е душевния му мир.
Той е угнетен, защото все повече разбира, че не може да осъществи мечтите си за щастие, угнетява го действителността. В стихотворението "Спри пред мен, сърничке тънконога" си служи с чудни сравнения, взети от живота и природата. Макар, че в него преобладава тъгата, общият тон е жизнерадостен - "Като образ на доброто чудо, ти пред моето лице изгря, да ми върнеш вярата в доброто, да ми вдъхнеш смелост за борба." За него сърничката е олицетворение на доброто, вещае спокойствие и радост.
В поезията на Ангар има много прилагателни "Есен моя, златокоса, хубава, тъжна есен, тиха и замислена!"/Есен моя, моя златна есен/.
Много от стихотворенията му са с богат виц. Поемите му "Премърцук","Кметът на маймунци", "Пандемия", "Поповата щерка" и други, имат здрав, уникален хумор. За тях поетът е писал :"И ще ги чете народът, и ще се тресе от смях! А нали частица моя, от душата ми е в тях!..."
За да разберем истинският Ангар не може да не се спрем на стихотворенията му с патриотичен и социален патос.
В "Поема за Априлскотото въстание" Ангар рисува редица картини от народния бит, от сраженията на борците и жестокостите при потушаването на въстанието. "Семето на Свободата! Него кой ли го пося? Левски вредом го разнесе, при Бенковски разцъфтя.", "А Бенковски като хала, като храбър силен лъв, винаги е бил начело..."Самият факт, че разработва тази тема, че с такъв възторг възпява образите на Левски, Бенковски и народа е доказателство за неговия патриотизъм. "Във полетата догарят изгорелите селца, като цъфнали божури, като стъпкани сърца". Каква художествена картина само!
С не по-малко художествена сила в поемата "Пред олтара на Свободата" е изразено преклонението пред героизма на народа: "Как безстрашно през страшното във атака вървяхме! Как ще кажа на мъртвите, че не успяхме.", " за да се върне враг безброен, достатъчни са две неща - Балкан - и няколко героя", "И от пламтящата жарава, възкръсва нашата държава!" Поетът намира различни форми, за да изрази любовта си към Отечеството.
В поемата на Ангар любовта към Русия е отразено като дълбоко чувство, което се предава от поколение на поколение "А Русия изправя могъща снага, да помогне на своите братя" - /Пред олтара на Свободата/.
Тези поеми, както и останалите му поеми "Мисли пред деня на победата" и "Поколения" са принос за нашето родолюбиво възпитание, най-вече за младото поколение, за да видят те, техните деди за какво са давали живота си. Имат голяма стойност, ще изиграят своята роля за по-нататък.
Ако Пенчо Славейков нарича родината "опак край", то Ангар я нарича "Шибана държава". Той живее със своите спомени за хубавите моменти от миналото и ненавижда своята съвременност, дребнавостите, егоизма, подлостта и беззаконията. Бори се срещу недъзите на своята съвременност "Ти с жалки долари да се сдобиеш, не тръгна ли невинни да убиваш"/Ще се изселя някъде в балкана/. В стихосбирката "Шибана държава" той заема гражданска позиция. Стихотворенията имат характера на басни и това е едно от най-високите му постижения, защото употребява изразни средства от алегория през хипербола до гротеска.
С мерената реч си служи добре, има подтекстове в творчеството, има пълен ритъм, заема ясна позиция - отношения към държавата, социален и граждански патос. Толкова много стихотворения, толкова са различни нещата, никъде не се повтаря, а се потвърждава едно - жалката действителност. В стихотворението /Мравката върви и си хортува/ говори за мравката, а се отнася за хората " - Мравке, скоро пак ще се гласува! - Казах ви не ме интересува" Всяко едно стихотворение е една сламчица, която прави купа сено. Заключителните думи в края на стихосбирката му са: "Престъпната шайка не знае пощада. Но ако триумфа им с нещо смутих и падна застрелян, най-висша награда чрез теб съм заслужил, мой яростен стих!"
Неговата поезия е точна на онеправданите и на страдащите. Той е изградил своя светоглед и с него върви по света.

На добър път, Приятелю!