“Хората не са от дърво, затова са топли и меки!” това е един от водещите лайтмотиви в спектакъла за възрастни на Държавен куклен театър – Варна “Възгледите на един пън”, който снощи гостува в театър “Сълза и смях”. Двусмислени думи, които навеждат на мисълта, че хората макар и не направени от дърво, понякога могат да бъдат толкова дървени, че да не им пука за нищо.
Спектакълът, дело на Теди Москов започва и свършва с един истински пън, около който се върти човешкия живот. Хората го подминават. Понякога го използват за различни свои цели, а после го оставят пак там, все така непоклатим и сякаш никому ненужен.
Какво може да се случи обаче ако точно от този пън някой случайно си издялка кукла и тя неочаквано оживее?
Всички сме чели приказката на Карло Колоди “Пинокио”, само че дървеното човече в постановката няма нищо общо с него. Дръвчо по-скоро прилича на днешната безнравствена младеж, която няма уважение към никого. Той псува баща си. Присмива му се, че си е продал палтото за буквар от който никой няма нужда. И смята, че има всичко, а едничката му мечта е да стане човек. Но и той подобно на всички хора истински оценява онова, което е загубил.
Стоян Стоянов е впечатляващ с това свое превъплъщение. Неговата игра е изразителна и сълно въздействаща. И дори след края на спектакъла в зрителя остава усещането, че актьорът не е човек, а кукла.
За ролята на бащата Теди Москов изцяло се е доверил на Галин Гинев и не е сбъркал. Той много умело е съчетал в себе си трагизма на самотния баща, без петтак в джоба си, който на всяка цена желае да осигури доброто на детето си и разочарованието от това неблагодарно, дървено дете.
Вера Стойкова, Гергана Господинова, Диана Цолевска, Боян Стоянов и Красимир Добрев са виртуозни в своите сценични превъплъщения и подобно на палави деца, които сами си измислят приказка, създават едно невероятно настроение, припомняйки на всички възрастни, че още носят детското в себе си.
В рамките на един час пред очите на зрителите се изнизват почти всички житейски ситуации, в които те могат да попаднат някога.
Лъжата не е хубаво нещо, но въпреки това всеки от нас понякога лъже. И ако подобно на Пинокио ни растяха носовете всеки път щом премълчим истината те сигурно щяха да са огромни.“
Темата за смъртта също фигурира във “Възгледите на един пън”. Но какво може да се случи ако и самата смърт умре?! Вечният живот в един момент може да ни се стори много досаден.
Спектакълът подобно на “Някой особености на кукления театър” запознава публиката с тънкостите на кукленото изкуство. Но за разлика от него в постановката на Теди Москов има само една ръкавична кукла. Другите марионетки, които се появяват всъщност се играят от самите актьори.
В кукления театър обаче не актьора води куклата, а куклата води него. Макар това да звучи налудничаво, то наистина е така. За да вдъхне живот на куклата с която играе, кукления актьор трябва да се въплати в нея. Изцяло да се слее с нея, така че зрителят да повярва, че тя наистина е жива. Но когато това не се случи куклите се “вдигат” на бунт, защото им е писнало винаги някой да им казва какво да правят.
А не сме ли всички ние марионетки в ръцете на един кукловод?!
В спектакъла почти липсва сценография. Актьорите сами променят мястото на действието и без никакво усилие превръщат сцената в класна стая или в улично платно.
Бял рунд в дъното на сцената служи за екран на който в определени моменти от спектакъла стои снимка на път. Явен намек, че най-важни в човешкия живот са първите седем километра, които днес май много от нас са пропуснали да извървят.
“Възгледите на един пън” на Теди Москов е импровизация по приказката на Карло Колоди “Пинокио”, но пренесена на територията на днешния динамичен ден, усмяла цинизма и безхаберието, което залива днешната младеж.
“Хората не са от дърво, затова са топли и меки”! Дано и дървените им сърца някога се превърнат в топли, човешки сърца, туптящи с пулса на живота!

12.ХІ.2010г.                                  Милена Минчева
гр. София                                        ІІІ курс ТТМ